Ich liebe die hektischen, schlanken
Narzissen mit blutrotem Mund…
Felix Doermann

В този час на вечерни измами

мълча и печално предричам

предсещам, че туй що обичам

е болна надежда в душата ми:



Обичам нервозните, болни

нарциси с уста разкървавени —

сред сумрачни стаи, безволни

в самотност и страх изоставени —



обичам онез безсърдечни

смарагди — зелени и лунни —

мечти болнострунни, далечни,

пречупени в сънни лагуни —



обичам змиите унесени

в див танец — тъй хладни, тъй ярки —

обичам полетата есенни

с петна многоцветни и жарки —



и тези жени меланхолни,

с лица изморени и бледи

— обичам усмивките болни,

смеха им над скучни поети —



обичам горящите здания

— сред ужас, и вечер, и буря —

и техните страшни сияния

на стари канали в лазура —



обичам аз всичко, което

е пурпур в кантика печална —

и болно посипва сърцето

с ридаеща пепел кристална:



— тъй както ти, странна! гадаеща!

заплиташ с усмихнати взори

душата ми в мрежа ласкаеща

от влюбени тихи умори.


Гео Милев